За Директива 2014/26/ЕС

Директива 2014/26/ЕС, от 26.02.2014г. цели да даде по-добра правна рамка на колективното управление на права в Европа. Причината за нейната поява е усложнената икономическата и социална обстановка в сферата на колективното управление на права. Това се дължи както на отношенията вътре в самия сектор, така и на бързото развитие на технологиите и мултитериториалното използване на защитено съдържание. Накратко, навлизането на интернет и онлайн услугите, налага спешни действия от страна на всички участници в бизнес веригата. Трябва за да се гарантира баланс между повечето възможности за реализация на защитено съдържание, развитието на онлайн услугите и разпределението на приходите от тях.

Положението в България

То поражда допълнителни тревоги. В края на миналата година (и след заплахата от глоба в размер на 19 хил. евро на ден), Музикаутор излезе със съобщение за медиите. В него, организацията описва още по-тревожни факти от българската действителност:

1. Присъствието на България в негативния Списък 301 на Търговския представител на САЩ за пета поредна година – важен показател за инвестиционния климат в страната ни;
2. Осем пъти по-ниските приходи от авторски възнаграждения в България спрямо държавите в Европа по данни на Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (на глава от населението годишно: България – 0,67 евро, Европа – 5,65 евро);
3. Последните позиции на България в Международния индекс за правото на собственост – IPRI (средно ниво на защита на авторските права: България – 4,00/10, ЕС и ЕИП – 6,33/10; България е на 30-то място от 31 държави);
4. Според Световната организация за интелектуална собственост, в Българиа липсва разбиране за интелектуалната собственост като икономически ресурс;

Балансът

В новата директива е отделено сериозно място на всички описани до тук проблеми – прозрачността, отчетността, равнопоставеността и разширяването на възможностите за реализация. Участие в управлението на организациите за колективно управление на права както на по-големите, така и на по-малките правоносители. Как обаче тези промени в авторскоправното законодателство у нас, ще се отразят на носителите на права? Как те ще се отразят на ползвателите и на организациите за колективно управление на права? Как тези цели да бъдат имплементирани в законодателството?

Обяснимо, законодателните промени засягат множество пазарни субекти. От една страна законът трябва да защити интереса на правоимащите. От друга страна да не допусне отстояването на този интерес. Не бива това да доведе до масови сривове в бизнеса и фалити на ползватели. Деликатният момент тук е, че всяка от тези две категории пазарни играчи би взела колкото се може повече за себе си. Респективно, би дала на колкото се може по-малко или ако може нищо, на контрагента си, ако бъде оставена без контрол.

Ако се остави изцяло на волята на правоносителите да определят какво трябва да получат, то те много вероятно биха поискали толкова, че спазвайки закона, ползвателите да бъдат доведени до фалит. От друга страна, ако се остави на ползвателите да определят какво да платят за ползването на защитено съдържание (нещо, което според много от тях, тъй-като не може да се пипне и сложи в джоба значи не струва нищо), те биха предложили или смехотворно подаяние, или нула. Случвало ми се е да чуя изказване на хора на ръководни позиции в медии или в представителни организации на ползватели, че те дори трябва да получават пари за това, че излъчват и по този начин рекламират произведенията и техните създатели или изпълнители. Ако зависи само от ползвателите, създателите на културен продукт не биха могли да оцелеят физически.

Основни цели на Директива 2014/26/ЕС

Обобщено, основните цели на директивата са следните:

1. Повишаване на възможностите на правоносителите да реализират продуктите на своя труд;
2. Подобряване на възможността на членовете на организациите за колективно управление на права да упражняват контрол над дейността на тези организации;
3. Гарантиране на достатъчна прозрачност от страна на организациите за колективно управление на права към правоносителите и обществото;
4. Подобряване на мултитериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн;
5. Децентрализиране на колективното управление на права, чрез създаването на Независими Управляващи Права Дружества. Това дава възможност за по-голям избор на ползвателите при договарянето на права върху защитено съдържание от една страна и на правоносителите да реализират своите произведения от друга;
6. Повишаване на контрола върху организациите за колективно управление на права от страна на обществото и подобряване на тяхната прозрачност и отчетност;
7. Осъвременяване на нормативната база в страните членки, в синхрон с новите технологии и по-конкретно – мултитериториалното използване на обекти на авторското право в интернет и чрез услуги с глобално покритие.

Синхронизация в България

Българският Закон за Авторското Право и Сродните му Права се синхронизира с Директива 2014/26/ЕС през месец март 2018 година. В следващи материали ще се спрем по-детаилно на промените в националното законодателство във връзка с директивата. Ще отделим и специано внимание на очакваното от нас въздействие на пазара в тази връзка.

Допълнителни ресурси:

• Страница на Директивата: Европейска комисия
• Текст на Директивата: Европейска Комисия, (PDF-BG)
• Проучване на проблематиката: Европейска комисия, (PDF-EN)
• Мотивирано становище: Министерство на Културата, (DOCX – BG)

АВТОР: Борис Бончев