(Коментар на Георги Саракинов)

На 17.04.2019г. Европейският парламент утвърди две директиви, уреждащи въпроси, свързани изключително с регламентирането на авторското право и сродните му права, а именно:

1. Директива ЕС/2019/789 за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми, и за изменение на Директива 98/83/ЕИО на Съвета;
2. Директива ЕС/2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар, и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО.

Двете директиви бяха публикувани в Официалния вестник на ЕС на 15.05.2019г. и така влязоха в сила от 17.06.2019г. Това означава, че Държавите – членки на Европейския съюз са длъжни да приведат вътрешните си законодателства в съответствие с тези два акта най-късно до 07.06.2021г.

Защо две директиви, а не една, обща?

Отговорът е: затова, защото първоначалният замисъл беше първата да бъде оформена като регламент, което щеше да означава – приложимост в страните – членки автоматично, веднага след влизането на текстовете в сила. Или накратко, че тези промени изискват по-бърза реакция. Но, както се вижда, това намерение е било изоставено в последствие и двата документа достигат до нас под формата на директиви. Също така, прави впечатление, че тези директиви бяха утвърдени доста време след изготвянето им  и то със значителни допълнения. Това говори за голямото значение, което заинтересовани кръгове и компании като “Facebook”, “Instagram”, “Google”, “You Tube”, “Spotify” и “Tweeter” отдават на това регламентиране. Впрочем, самите дебати в европейския парламент по повод на тези проекти бяха необичайно дълги и остри. Не случайно. Новата законодателна рамка на авторското право и сродните му права се различава значително от до сега съществуващата. Тя отразява големите изменения в съобщителните и информационните технологии, завладяли междувременно света. Иначе казано – начините, по които днес произведенията – музикални, литературни,  аудиовизуални и т.н., достигат до читателите, слушателите и зрителите (потребителите), са в някои отношения съвсем различни от това, което до скоро беше общовалидно. И то, със запаметяващо бързи темпове. Като резултат – модерното днес, може още утре да се окаже задминато. Интересите на заинтересованите обаче си остават все-така разнолики и съчетаването им от страна на законодателите – все по-трудно.

Най-важните нови моменти на предстоящите законови промени

Доскоро публиката , а това значи читателите, слушателите и зрителите, четеше книги, гледаше филми в киносалони, слушаше музика. И сега, разбира се, много хора продължават да го правят, но вече има нова основна форма. Както е модерно да се казва, сега се използва съдържание онлайн. Това са новите фигури в новата терминология. Гражданите, особено по-младите, са вперили очи в малки и големи екрани и рядко свалят поглед от тях. И не само гледат, но и добавят по нещо и го изпращат по-нататък нататък, по интернет.

Новите директиви, разбира се, отчитат всичко това и се стремят да го регламентират. И то така, че да се спазват принципите на авторскоправната закрила, закрепена международноправно отпреди 140 години с Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения, която е в сила и сега.

Най-общо казано, новата правна конструкция се характеризира със следното: в глобалната електронна мрежа, позната като „интернет“, са качени и своеобразно складирани безброй обекти, върху част от които има авторски и други, сродни на тях права. Доставчици на услуги предлагат на всеки от публиката, който е абонат на техните услуги, да му предоставят, по различни бизнесмодели и при различни условия, онлайн достъп  до такива обекти. Сега, това се нарича “доставяне на онлайн услуги за споделяне на съдържание“ (providing of online content sharing service).

Не е нещо абсолютно ново. Имало го е от повече от 25 години, макар и понякога в по-различна форма и с друга фразеология. Сега обаче се оформя и откроява като основна, макар не единствена форма на законно използване на произведения и други обекти по законен път. Освен това, забележете, официално вече не става дума за произведения, изпълнения, записи, а за „съдържание“ (content). То обхваща всяка съвкупност от произведения, изпълнения, записи и радио и телевизионни програми, която се предлага по интернет. Да споделяш съдържание, това до неотдавна безсмислено словосъчетание, вече трайно се е настанило в живота ни.

В бъдеще ще се приема категорично, че доставчик на онлайн услуги за споделяне на съдържание, когато дава достъп на публиката до защитени с авторско право произведения или до други, защитени от права сродни на авторското, обекти, извършват акт на изпращане на тези произведения и други обекти до публиката чрез предоставянето на достъп до тях онлайн (communication to the public by making  available online), за което действие, по принцип се изисква съгласие от носителите на права и им се дължи възнаграждение. При неполучаване на такова разрешение доставчиците носят цялата предвидена от закона отговорност като нарушители. Само, че на теория, всичко изглежда ясно и просто, но всеки знае какво голямо количество такива обекти непрекъснато циркулират чрез интернет из целия свят, в невиждани до сега темпо и обем. За улеснение, втората директива допуска освобождаване на отговорност ако доставчикът докаже:

1. че е положил максимални усилия за получаване на разрешение от носителите на права и
2. е положил максимални усилия да направи обекта недостъпен за публиката, ако носителят на права е поискал това и
3. е действал експедитивно, при получаване на достатъчно обосновано искане от носителя на права да лиши от достъп или да премахне уебсайта си определен обект и е положил максимални за недопускане бъдещото му появяване там.

И тъй като на всички е ясно, че преценката дали всички тези правила са спазени или не, ще бъде много трудно, е била добавена още една уговорка, а именно:

В случай, че средният месечен брой на посетителите на нов доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание, чийто услуги са били предоставени на публично разположение в Европейския съюз от по-малко от три години и който има оборот под 10 милиона евро , условията за освобождаване от отговорност се свеждат само до спазване на условията да е положил максимални усилия за получаване на разрешение на от носителите на права и да е действал ежедневно за сваляне на такива обекти от уебсайтовете или за преустановяване на достъпа до тях при получаване на достатъчно обосновано искане за това.

В случай, че средният месечен брой на посетителите на определен доставчик на услуги надвишава 5 милиона, изчислени на базата на предходната календарна година, доставчикът ще трябва да докаже, също така, че е положил всички усилия за предотвратяване допълнителното качване в уебсайта си обектите, за които е получил съответната необходима информация за тях.

Именно по този въпрос са протекли най-разгорещените и продължителни дискусии при подготовката и приемането на директивите. Дискусиите, впрочем, продължават и сега. Как напрактика това решение ще се прилага, ще видим.

Разпространението на радио и телевизионни програми е втората тема, около която се предприемат принципни промени. Те са отразени главно в първата директива. Досега и и засега авторскоправното законодателство навсякъде в Европа се базира на даденост, предполагаща че всяка законно излъчвана телевизионна програма може да бъде препредавана в целия Европейски съюз, по договаряне, но само ако това стане едновременно с оригиналното излъчване и то без никакви изменения (т.нар. „симулкастинг“). Сега вече ще се допуска, телевизионна организация, осъществила първоначалното изпращане на своя програма до публиката да може да отстъпва с договор на оператор на услуги за препредаване (т.нар. платформен оператор), правото да използва нейните програми по взаимно договорен начин, включително да ги групира и предоставя на крайните потребители (абонати) в пакети. Едновременно или евентуално известен период от време след първоначалното излъчване (т.нар. догонваща услуга), без изменение или евентуално с някакъв материал, който е спомагателен към излъчването (т.нар. спомагателна услуга).

Изключенията

Важни изменения и допълнения към действащия правопорядък се предвиждат във втората директива по отношение правилата за свободно използване на произведения и други обекти на закрила.

Най-напред се въвеждат мерки, които могат да улеснят научно-изследователските организации и институциите за опазване на културното наследство при боравенето с такива защитени обекти, в случаи, когато имат някакъв правомерен достъп до тях. Тези мерки се свеждат до възможност за свободно:

1. възпроизвеждане
2. извличане на информация.

Особено внимание се обръща на т.нар. извличане на информация от текст и данни. Става дума, най-вече, за много разпространения напоследък в научно-изследователските центрове на Западния свят технически похват, известен с жаргонното именование “text and data mining”. Това е автоматизиран аналитичен технически способ, чието предназначение е да анализира текст и данни в цифрова форма с оглед натрупването на информация, включваща установяването на модели, тенденции и взаимовръзки.

Директивата налага взимането на мерки за запазване конфиденциалността, свързана с такива опити.

Друго изключение се предвижда при цифрово използване на произведения единствено за целите на илюстриране при преподаване, но до степен, която е оправдана от тази цел, при условие, че:

1. се осъществява в образователна институция, в нейни помещения или посредством електронна среда, достъпна единствено за учениците, студентите и преподавателите в тази образователна институция и
2. е съпроводено от посочване на източника, включително името на автора, освен ако това се оказва невъзможно

Особено внимание, по-нататък, се обръща на използването на произведения, намиращи се извън търговското обръщение (в т.ч. например фотографии, звукозаписи, филми, уникати на приложното изкуство и др.т.), намиращи се на разположение на т.нар. институции за културно наследство.

Още една категория права

Друга важна новост, фигурираща във втората директива е появата на още една категория права, сродни на авторското – правата на издателите на публикации в пресата. Става дума за публикации в ежедневни вестници, седмични или месечни списания, с обща или специална насоченост, но може и да е в новинарски сайт в интернет. По характер, може да бъде литературно произведение, фотоснимки или видеоматериал.

Такъв издател има изключително право да разрешава на доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание да дават достъп на публиката до такива публикации.

Втората директива съдържа много указания какви обекти не трябва да бъдат причислявани към тази, доста неясна категория, но твърде малко и доста неопределено се говори за това, какви са точните й очертания. Това несъмнено ще затрудни , на първо време и законодателствата и практиката по места.

Изменение на договорните отношения

Много интересен и важен, нов момент, е свързан с възможностите за изменение на договорните отношения между авторите и артистите-иапълнители, от една страна и ползвателите – от друга. Главната новост тук са редицата възможности, които ще се дадат на авторите и изпълнителите. Преди всичко, ползвателят ще бъде задължен да предоставя на правоносителите най-малко веднъж годишно информация за хода на използването, реализираните при това приходи и дължимото за това възнаграждение. Това обаче може и да не се прави, ако:

1. Може да предизвика усложнения, несъизмерими с правния интерес и
2. Индивидуалният принос на автора или изпълнителя е незначителен.

Трябва да се има предвид, също така, че това задължение на ползвателите ще започне да действа една година след влизането в сила на останалата част от директивите.

Освен, че в случай на първоначално уговореното възнаграждение се окаже, по мнение на автора, съответно изпълнителя, несъразмерно ниско в сравнение с приходите на ползвателя, произтичащи от използването, авторът, съответно изпълнителят, може да поиска предоговаряне. Преразглеждане на уговорените възнаграждения обаче не се допуска ако договорът е бил сключен чрез организация за колективно управление на права или независимо дружество за управление на права.

Предвижда се, евентуални спорове, свързани с получаването на информация относно използването и с размера на възнагражденията да могат да бъдат отнасяни за решаване чрез доброволна процедура за извънсъдебно решаване на спорове. Такава процедура ще може да се започва и от представителни организации на автори или изпълнители, по повод искане на конкретни лица (не става дума за организации за колективно управление на права или независими дружества за управление на права).

Все в тази връзка следва да се отбележи, че според втората директива, ако автор или артист-изпълнител е отстъпил на ползвател своите права върху произведение, съответно изпълнение на изключителна основа, той ще има право да оттегли разрешението ако използването на произведението или изпълнението не е започнало в договорения срок. Националните законодателства обаче могат да поставят като условие за прилагането на тази разпоредба:

• някои особености, характерни за някои видове произведения и изпълнение и
• относителното значение на индивидуалния принос на авторите или изпълнителите, които желаят оттеглянето, спрямо други автори и изпълнители, които не желаят такова оттегляне.

Националните законодателства ще могат, също така, въобще да изключат от приложимостта на тази разпоредба случаите, при които произведението или изпълнението включват приноса на множество автори и изпълнители. Допустимо е, също, механизмът на оттеглянето да стане възможен само след изтичането на определен срок, а също и заменянето на договора от изключителен в неизключителен, ако изпълнението му се забави.

За отбелязване е, обаче, че директивите не предвиждат законово ограничение на срока, за който авторът или изпълнителят могат да отстъпват правата си, каквото съществува сега у нас.

И отново за колективното управление на права

За накрая оставям много интересния и деликатен въпрос, свързан на практика с реализацията на правата на широк кръг правоносители, а именно кой и как ще управлява техните права там, където и когато самите те не биха могли по обективни причини, да се справят сами? Какво казват по този въпрос двете европейски директиви?

Не много. Обяснимо е. Съвсем наскоро, през 2018 година влезе в сила специална европейска директива, посветена изцяло и изключително на колективното управление на права. Сега, втората от разглежданите тук две нови директиви изрично потвърждава записаното там, с едно единствено, при това – незначително изключение – текстът, фигуриращ у нас като чл. 94ч от действащия ЗАПСП. Всичко останало обаче ще продължава да важи. Но вече има и нови моменти.

Преди всичко, директивите, по-точно втората от тях набляга на възможностите, които колективното управление на права дава за получаване на права за възпроизвеждане, разпространение и предоставяне на достъп до произведения и други обекти, като фотографии, звукозаписи, любителски филми, уникални произведения на изкуството и др.т., намиращи се в колекциите на т.нар. институции за културно наследство.

Това дава повод на същата директива да обърне внимание върху възможностите, които една организация за колективно управление на права би трябвало да има, за да разреши използване на произведения и други обекти на закрила и в други области, от името на правоносители, които не са нейни членове. Това се нарича колективно лицензиране с разширено действие. В такива случаи, според директивата се приема:

1. или, че организацията има, по силата на закона право да представлява и правоносители, които не са нейни членове;
2. или, че съществува презумпция, че такава организация представлява и правоносители, които не са я упълномощили за това.

Подобна идея не е нова. България я прилага във вариант „2“ още от 2014 г. (чл. 94р¹, сега, от ЗАПСП). Само че тя се прилага на практика само в областта на музиката. При това, сега е комбинирана там с осигурено монополно положение, частично смекчено, за съответните организации за колективно управление на права. Всички тези разпоредби с нищо не противоречат на новите директиви и могат да продължат да действат. От внимателно оглеждане и допълнение обаче се нуждаят разпоредбите, които сега фигурират в чл. 94р¹, ал.5 от ЗАПСП. През 2019 г. този текст бе допълнен, без въобще да се вземе предвид, че от 2018г., редом с организациите за колективно управление на права, права за озвучаване на публично достъпни помещения, площи и превозни средства могат да се отстъпват и се отстъпват и чрез независими дружества за управление на права.

В заключение

Може да се каже, че така налагащите се изменения и допълнения в законодателството ни са толкова много и от такова естество, че се налага не изменение и допълнение действащия у нас закон за авторското право и сродните му права, а създаване на нов закон. Това е очевидно.

 

Георги Саракинов е юрист, доктор по право, с дългогодишен опит в областта на авторското право и индустриалната собственост. Участвал е във всички изменения и допълнения в законодателството по авторско право от 1971г. насам. Автор е на 7 книги, от които „Авторското право и сродните права в Република България“ е претърпяла седем издания. Носител през 2008г. на специалната награда на българската музикална, филмова и софтуерна индустрия за цялостен принос в развитието на интелектуалната собственост в България и през 2018 г. с почетен знак „Златен век“ на министъра на културата за голям принос в развитието и утвърждаването на българската култура.