Автор: Докторант Борис Бончев
Катедра „Библиотечен мениджмънт и архивистика“,
Факултет по библиотекознание и културно наследство,
Университет по библиотекознание и информационни технологии

Възникване на Колективното управление на права

Колективното управление на права (КУП) се превръща в необходимост, с навлизането на индустриализацията, което след края на XVIII век отваря пътя и за развитието на масовата култура. Възможността – посредством изобретената по-рано от Йохан Гутенберг печатарска машина – да се размножават музикални произведения под формата на ноти води до
неограничен брой изпълнения на музикални творби на публични места. Началото на колективното управление на музикални права е поставено от Ернст Бурже, Виктор Паризо и
Пол Ерион, които през 1847 г. успяват да осъдят съдържателя на кафене „Амбасадор“ в Париж за това, че там се изпълняват техни произведения, без да им бъде заплатено за това. Малко покъсно, отново в Париж, се създава Професионалният съюз на автори и композитори, който през 1851 г. се превръща в първото в света дружество за колективно управление на права – „САСЕМ“ (SACEM). Този пример е последван от италианското „СИАЕ“ (SIAE), британското „Пи Ер Ес“ (PRS), американското АСКАП (ASCAP) и много други организации
за колективно управление на права (ОКУП), повечето от които съществуват и до днес [1].

Преди и след Директива 2014/26/ЕС

През годините ОКУП, които до появата на Директива 2014/26/ЕС извършват дейността си в монополно положение, успяват да привлекат голям брой членове и да генерират сериозни приходи от ползватели. С годините, в много от тези организации, се открояват предизвикателства, свързани с прозрачността, равното третиране на правоносителите, разпределението в разумни срокове на събраните възнаграждения и други. Те довеждат както до неудовлетвореност от страна на правоносители, така и до недоверие към тяхната работа от страна на ползвателите, като в крайна сметка се стига до завеждане на съдебни искове.

Ситуацията създава необходимостта от промени в редица национални авторскоправни законодателства и в крайна сметка, до появата на Директива 2014/26/ЕС. Директива 2014/26/ЕС цели поставянето на ясен регламент в дейностите по КУП, по отношение на прозрачността, отчетността, сроковете за изплащане на възнагражденията, равно третиране на правоносителите, формите на управление, правилата за членство и други, като една от основните цели, заложени в нея, е децентрализирането на КУП, чрез въвеждането на
нови правни субекти – Независимите дружества за колективно управление на права. Тези дружества се появяват в правния мир, за да отговорят на нуждата от децентрализация в КУП, породена от цифровата ера. В доклада си, без да претендирам за изчерпателност, поради неговия формат, ще разкажа за тези процеси в КУП. Също така, ще се опитам да очертая, от моя гледна точка, развитието на този сегмент на авторскоправния сектор в обозримо бъдеще.

Пълен текст на публикацията (pdf):

КОЛЕКТИВНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРАВА В ЕВРОПА – ИСТОРИЯ, РЕАЛНОСТИ И ПЕРСПЕКТИВИ